полуотворел

Речник на българския език

1. полуотворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуотворел е производна форма на полуотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуотворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуотворел е производна форма на полуотворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).