полуизправили

Речник на българския език

1. полуизправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полуизправили е производна форма на полуизправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полуизправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полуизправили е производна форма на полуизправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).