полуизправил

Речник на българския език

1. полуизправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизправил е производна форма на полуизправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизправил — мин. деят. св. прич. м. р.

полуизправил е производна форма на полуизправя (мин. деят. св. прич. м. р.).