полуизправело

Речник на българския език

1. полуизправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полуизправело е производна форма на полуизправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полуизправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полуизправело е производна форма на полуизправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).