полуизправели

Речник на българския език

1. полуизправели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полуизправели е производна форма на полуизправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полуизправели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полуизправели е производна форма на полуизправя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).