полуизправел

Речник на българския език

1. полуизправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизправел е производна форма на полуизправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуизправел е производна форма на полуизправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).