полуизминел

Речник на българския език

1. полуизминел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизминел е производна форма на полуизмина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизминел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуизминел е производна форма на полуизмина (мин. деят. несв. прич. м. р.).