полуизминало

Речник на българския език

1. полуизминало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полуизминало е производна форма на полуизмина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полуизминало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полуизминало е производна форма на полуизмина (мин. деят. св. прич. ср. р.).