полуизминал

Речник на българския език

1. полуизминал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизминал е производна форма на полуизмина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизминал — мин. деят. св. прич. м. р.

полуизминал е производна форма на полуизмина (мин. деят. св. прич. м. р.).