полуизлегнели

Речник на българския език

1. полуизлегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полуизлегнели е производна форма на полуизлегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полуизлегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полуизлегнели е производна форма на полуизлегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).