полуизлегнал

Речник на българския език

1. полуизлегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизлегнал е производна форма на полуизлегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизлегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

полуизлегнал е производна форма на полуизлегна (мин. деят. св. прич. м. р.).