полуизвърнели

Речник на българския език

1. полуизвърнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полуизвърнели е производна форма на полуизвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полуизвърнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полуизвърнели е производна форма на полуизвърна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).