полуизвърнел

Речник на българския език

1. полуизвърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизвърнел е производна форма на полуизвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизвърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуизвърнел е производна форма на полуизвърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).