положил

Речник на българския език

1. положил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

положил е производна форма на положа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. положил — мин. деят. св. прич. м. р.

положил е производна форма на положа (мин. деят. св. прич. м. р.).