политваха

Речник на българския език

1. политваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

политваха е производна форма на политвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. политваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

политваха е производна форма на политвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).