политаше

Речник на българския език

1. политаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

политаше е производна форма на политам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. политаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

политаше е производна форма на политам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).