полирахме

Речник на българския език

1. полирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

полирахме е производна форма на полирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. полирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

полирахме е производна форма на полирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).