полираха

Речник на българския език

1. полираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полираха е производна форма на полирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полираха е производна форма на полирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).