полира

Речник на българския език

1. полира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полира е производна форма на полирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полира е производна форма на полирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полира е производна форма на полирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).