полилавял

Речник на българския език

1. полилавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полилавял е производна форма на полилавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полилавял — мин. деят. св. прич. м. р.

полилавял е производна форма на полилавея (мин. деят. св. прич. м. р.).