полилавеело

Речник на българския език

1. полилавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полилавеело е производна форма на полилавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полилавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полилавеело е производна форма на полилавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).