полизала

Речник на българския език

1. полизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полизала е производна форма на полижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полизала е производна форма на полижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).