полижете

Речник на българския език

1. полижете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

полижете е производна форма на полижа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полижете — повелително наклонение, мн. ч.

полижете е производна форма на полижа (повелително наклонение, мн. ч.).