полижело

Речник на българския език

1. полижело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полижело е производна форма на полижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полижело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полижело е производна форма на полижа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).