полижел

Речник на българския език

1. полижел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полижел е производна форма на полижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полижел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полижел е производна форма на полижа (мин. деят. несв. прич. м. р.).