полигавил съм

Речник на българския език

1. полигавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полигавил съм е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. полигавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полигавил съм е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).