полигавил си

Речник на българския език

1. полигавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полигавил си е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полигавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полигавил си е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).