полигавил е

Речник на българския език

1. полигавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полигавил е е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полигавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полигавил е е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).