полигавило съм

Речник на българския език

1. полигавило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

полигавило съм е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. полигавило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

полигавило съм е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).