полигавило си

Речник на българския език

1. полигавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

полигавило си е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. полигавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

полигавило си е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).