полигавило е

Речник на българския език

1. полигавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полигавило е е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полигавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полигавило е е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).