полигавили

Речник на българския език

1. полигавили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полигавили е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полигавили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полигавили е производна форма на полигавя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).