полигавила съм

Речник на българския език

1. полигавила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

полигавила съм е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. полигавила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

полигавила съм е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).