полигавила е

Речник на българския език

1. полигавила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полигавила е е производна форма на полигавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полигавила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полигавила е е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).