полигавила

Речник на българския език

1. полигавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полигавила е производна форма на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полигавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полигавила е производна форма на полигавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).