полигавил
1.
полигавил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
полигавил
е производна форма
на полигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
полигавил —
мин. деят. св. прич. м. р.
полигавил
е производна форма
на полигавя (мин. деят. св. прич. м. р.).