полигави

Речник на българския език

1. полигави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полигави е производна форма на полигавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полигави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полигави е производна форма на полигавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полигави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полигави е производна форма на полигавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. полигави — повелително наклонение, ед. ч.

полигави е производна форма на полигавя (повелително наклонение, ед. ч.).