полигавеше

Речник на българския език

1. полигавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

полигавеше е производна форма на полигавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. полигавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

полигавеше е производна форма на полигавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).