полигавело

Речник на българския език

1. полигавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полигавело е производна форма на полигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полигавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полигавело е производна форма на полигавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).