полигавели

Речник на българския език

1. полигавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полигавели е производна форма на полигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полигавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полигавели е производна форма на полигавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).