полигавела

Речник на българския език

1. полигавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полигавела е производна форма на полигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полигавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полигавела е производна форма на полигавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).