полигавел

Речник на българския език

1. полигавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полигавел е производна форма на полигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полигавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полигавел е производна форма на полигавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).