полето

Речник на българския език

1. Полѐто географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Полету
  • Пулето
  • Пулету

2. полето — ед. ч. членувано

полето е производна форма на поле (ед. ч. членувано).