полепяло

Речник на българския език

1. полепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепяло е производна форма на полепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полепяло е производна форма на полепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).