полепяла

Речник на българския език

1. полепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полепяла е производна форма на полепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полепяла е производна форма на полепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).