полепял

Речник на българския език

1. полепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полепял е производна форма на полепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

полепял е производна форма на полепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).