полепнал

Речник на българския език

1. полепнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полепнал е производна форма на полепна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полепнал — мин. деят. св. прич. м. р.

полепнал е производна форма на полепна (мин. деят. св. прич. м. р.).