полепило е

Речник на българския език

1. полепило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепило е е производна форма на полепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полепило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепило е е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).