полепила е

Речник на българския език

1. полепила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полепила е е производна форма на полепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полепила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полепила е е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).