полепила
1.
полепила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
полепила
е производна форма
на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
полепила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
полепила
е производна форма
на полепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).